|
Църковното пение и икона съпътствуват Православното богослужение от най-древни времена. Чрез особено, свято изкуство те разкриват трансцедентната същност на битието. В музикалната композиция са съчетани неповторимо и удивително хармонично образите на библейския Иерусалим и древна Византия. Прислушвайки се благоговейно към свещената поезия на словото и музиката в древните песнопения, вярващата душа не може да не усети в тях ритъма на Едната Свята, Съборна и Апостолска Църква Христова. Повечето песнопения се изпълняват на старобългарски, други - на руски, гръцки и румънски.
|
Българската музика е част от българската култура и от балканската музика и има специфично за нея звучене. Погрешно е впечатлението, че българскитe гласни са отворени. Всъщност музикалните изпълнители напрягат своите гърла така че да разширят гласовия фокус и сила. По този начин тонът придобива характерното си звучене и се пренася на по-далечни разстояния.
Българската народна музика е единствена по рода си със сложните си неравноделни ритми. Този тип ритми (5/8, 9+5/16 и др.) е представен от музиколозите едва през 1886 година. Българският фолклор е вдъхновявал и е бил използван от чужди изпълнители като Кейт Буш и Питър Гейбриъл.
|